Колелото с лапичките

Работата ни винаги е много трудна. Защото всеки път ни се иска да кажем, че колелото, което сме направили, ни е любимото. И така до следващия път.

Но докато обсъждахме финалния резултат със собственичката на Колелото с лапичките, определено ни мина щурата идея да си го „присвоим“ :) Еми, хубаво стана! Много даже! И с този кош…

Иначе KTM-ът дойде в доста незавидно състояние, с неработещи правилно скорсоти (Шимано Позитрон). Ръждата беше превзела изцяло шините, беше успяла да поеме и по рамката. Изобщо, неприятна гледка.

Няколко дни шкурене, после слагане на основа, слагане на няколко слоя боя (особено докато докараме верния нюанс) и велосипедът придоби съвсем различен вид.

Истинско удоволствие е да сглобяваш такъв велосипед. Единственото нещо, с което не успяхме да се справим, е намирането на нови гуми с бял кант. Уви, от години не се внасят у нас, ако изобщо се произвеждат някъде. Но за сметка на това се справихме чудесно с измиването на старите Semperit, които бяха в завидно добро състояние за годините си – австрийска класа.

Няма нужда от повече обяснения, просто му се насладете…

Вашият коментар