Ваканция в Рим: Велосипед вместо Веспа

Ваканция в Рим: Велосипед вместо Веспа

Настъпи май – с камбанно утро и мирис на кафе.

По ранобудните павета веспичка червена зажужа,

Докато щастливци двама с карти във ръце –

мечтаеха да видят Рим на колела.

Когато в някой момент, разхождайки се из Вечния град, уловиш една от мислите си да звучи така: „Защо фотоапаратът ми е пълен със снимки на велосипеди, вместо на стари веспи и малки фиати модел 500? Та аз съм в Рим!“ – разбираш колко много, много обичаш колелетата!

Неотдавна ви разказахме как „ловихме“ красиви велосипеди в Италия, на шарения остров Бурано. Сега ще ви разкажем как отново от обикновени туристи се превърнахме в същите „ловци зад обектива“. Този път из малките улички на Рим.

Ако си мислите, че многото павета са пречка пред колоездачите там – грешите.

Ако си мислите, че многото павета са пречка пред колоездачите там – грешите. Градските велосипеди летят по тротоарите и по улиците по същия начин, по който всички останали превозни средства в Рим – безстрашно и без спазване на каквито и да било правила. Нищо чудно, че почти всеки лек автомобил е със свалена боя (я отпред, я отзад), защото му се е наложило да се „поблъска“, за да си намери паркомясто. С велосипедите поне е по-лесно – на тротоара до почти всяка сграда има подпрян и заключен по един, който подобно на автомобилите също рядко е добре поддържан. Надали вехтото излъчване винаги е признак на вечност, но удивителното е, че тук работи! В Рим важи правилото – колкото по-вехто, толкова по-антично, толкова по-автентично!

По уличките в централната част на града може да засечете интересни велосипедисти: господа и дами с костюми, каски, куфарчета и елегантни обувки (дами с токчета например); свещеници, които ще познаете само по якичката, която се подава изпод на пръв поглед ежедне
вно и удобно облекло; куриери на DHL, които разнасят пратките с брандирани ретро велосипед и каска; хора с допълнителни вело съоръжения, подобни на малки ремаркета. И докато сте се втренчили в подобна на описаните гледка, нищо чудно някой нахален врабец да ви открадне сандвича –  пазете си смеха, ще ви е нужен, ако и вас ви лишат от обяд. :)

Този господин мина с красивото си колело по един от градските площади.

Този господин мина с красивото си колело по един от градските площади.

Двама влюбени се прегръщаха до замъка Сант Анджело. Велосипедите им също се прегръщаха.

Двама влюбени се прегръщаха до замъка Сант Анджело. Велосипедите им също се прегръщаха.

Въпросният мъж с "ремаркето", който беше като малка вело атракция за чужденците.

Въпросният мъж с „ремаркето“, който беше като малка вело атракция за чужденците.

Ранната сутрин ни зарадва с тази гледка.

Ранната сутрин ни зарадва с тази гледка. :)

Група туристи разглеждат Рим с велосипеди под наем.

Група туристи разглеждат Рим с велосипеди под наем. А ето как изглежда същата разходка семейно.

А ето как изглежда същата разходка семейно.

24 катинара по-късно вече вървяхме по една скрита и малка улица в близост до Площада на народа. Знаете ли, именно там, далеч от еуфорията и стиковете за селфи, е спрял да си поеме дъх истинският дух на Рим. Там са намерили място количките и старите веспи, там капаците на прозорците са отворени, а отвътре се подават възрастни хора и саксии с цветя. Влюбени в тези тайни за повечето туристи маршрути, се оказахме пред малка галерия. А до нас – бяло бианки – с доста ръжда, която сякаш разказваше, че колелото е там от десетки години – като ням свидетел на малка част от вечността на Рим.

Крачка след крачка се отдалечавахме от шума на площада… времето беше загубило стрелките си и напомни за себе си единствено чрез странната скулптура, разположена на входа на сгушена в централната част на града портокалова градина. В скулптурата човек можеше да открие всичко – от пясъчен часовник, до капла на велосипед. И да фантазира ли, фантазира. За наше учудване градината беше безлюдна, с още едно чудновато, сглобено от всякакви предмети човече. Оказа се, че се намираме в двора на антикварна работилница, но още повече ни зарадва мисълта, че където и да отидехме – винаги попадахме на красиви велосипеди. Този път бяха поне 10, грижливо подредени един до друг. Част от тях си имаха покривала, а някои дори имаха същите модели седалки, като нашите в работилницата.

Като казахме работилница, съвсем не очаквахме да открием и такава из тези скрити части на града. Беше по-малка от нашата, със същите червени прозорци като нашите, а таванът й беше от груб дървен гредоред. Вело „обонянието“ ни ни бе отвело до това ателие с табела „Monkey Cycle”.

Ако трябва да сме честни, не сме убедени, че Рим е град,  подходящ за туристическа обиколка или превоз с велосипед. Със сигурност би бил прекрасен, разгледан на две гуми, но липсата на безопасност – невнимателните шофьори, нереагиращите на нередностите полицаи и многото павета – може би би била пречка да се насладите на красотата на Вечния град. В нещо друго обаче силно вярваме – че колелетата – онези, подпрени до зидовете на старите постройки; онези, които красят портите на малките ресторантчета; онези, чиито кошове са пълни с цветя, разнасящи ухания из иначе прашните и изпълнени с тълпи тротоари… онези, които туристите наемат, а след това, разхождайки се, подпират на някой вековен кипарис и сядат под него, за да се поцелуват или да похапнат сладолед – всички те направиха нашия Рим още по-вечен, отколкото беше в представите ни.

Ще запомним Рим с ве…лосипедите, а след това ще си спомним и за веспите. И за мечтата един ден да се върнем в Рим, за да хвърлим във фонтана ди Треви една пластинка от верига, вместо монета – току-виж един ден градът се превърне в по-благоприятно за велосипедистите място.

А дотогава, или поне до следващия ни разказ – ви желаем път без камъчета.

Ваши велоприятели,
Иван и Деница

DSCF3947

Вашият коментар