От Варна до Иракли – Един същински Tour de France

map_12„Беше лято, преди десетина години, нямаше училище и с момчетата от велоклуба, в който членувах тогава, решихме да си организираме велопоход до някой далечен плаж. Там щяхме да преспим на палатки и да поемем обратно на следващия ден. Не, посрещането на „Джулай Морнинг“ на Иракли се превърна в една от любимите ми истории, свързана с колело.

Бях слушал песента на Uriah Heep, но не разбирах какво пък толкова се случва на 1-ви юли. Запасихме се с резервни части и инструменти – вътрешни гуми, лепенки, лепило, щанги, помпа, малко шестограми. Решихме, че това ни е напълно достатъчно, напълнихме шишетата с вода и поехме рано-рано по пътя Варна – Бургас. Карахме в малка група, прибрани в дясната част на платното (тогава не знаехме, че е забранено карането на велосипед по магистрала, та се наложи на средата на едно от най-стръмните изкачвания, любезно помолени от пътна полиция,  да се върнем почти до  най-ниската точка и да поемем по обиколен маршрут). С изключение на тази малка пречка, пътуването мина без проблем. Един от по-възрастните членовете на клуба, чичо Митко, не успя да дойде с велосипед и реши да ни помага, като на големите височини спираше на някоя отбивка с колата, вадеше една малка сгъваема масичка и нареждаше пълни чаши с вода. Един същински Tour de France.

Разстоянието от Варна до Иракли е не повече от 80 километра, но се чувствахме като откривателите на Новия свят.

Най-вълнуващата част беше пътуването към Иракли – пропускам палатки, барбекю и Uriah Heep  на изгрев, но мога и за тях да разкажа. Това е едно от най-запомнящите се и вълнуващи приключения с велосипед.“

Marto_1bike

Четейки написаното от Марто, наш приятел и велолюбител, разбрахме, че той не само има какво да ни разкаже, но и разказва по вълнуващ начин. Благодарим му за тази история, която ни донесе нови мечти.  А за тях винаги имаме място, защото кошът, пълен с мечти и спомени, има няколко предимства пред този, който е пълен с цветя – не тежи и никога не посърва. Затова, Марто, приказката за палатките, барбекюто и Юрая ще я очакваме „на борда“ скоро. :)

Но хубавите истории в тази първа среща с Марто не свършват. Помолихме го да ни разкаже още.

„Когато карам в града, гледам да се ослушвам за колите, а иначе обичам да изкачвам височините под звуците на спокойна и мелодична музика (нещо като Alt-J например).“

И за да не се чудите кой е двуколесният му приятел, с когото са толкова предпазливи – колелото си нарича с името Бялата стрела.

„Наследих го от брат ми. Преди карах предимно по пресечен терен, далеч от асфалт и населени места, но напоследък предпочитам шосето. Когато брат ми замина да живее в чужбина, ми остави няколко велосипеда, един от които беше Бялата стрела. Лека алуминиева рамка, сликови гуми, изчистен дизайн. Харесва ми, защото е обран и доста бърз. С него е удоволствие както да изкачваш височини, така и да се спускаш.“

За тях най-вълнуващо е карането „в прохладна утрин, много рано, когато останалите още спят“, а когато попитахме Марто къде и с кого карането е най-щастливо, той ни отговори:

„Удоволствието от карането намирам сутрин, в почивен ден, когато другите още спят, а аз вече съм поел на пътешествие по някой пуст междуградски, даже за предпочитане междуселски път. Често в такива моменти съм сам, но е щастие да ги споделя и с верни другари.“

Разказа още, че си има велосипед от дете. Свикнал е да обикаля и да открива много нови места „на две гуми“.

Помага ми да се освободя от напрежението и да не мисля за нищо. Просто карам и се наслаждавам, забравяйки за всякакви проблеми.

Чудновато, но и чудно ни се стори каква е за него София, погледната от „движението върху неговите любими две гуми“. Определя я като толерантна към велосипедистите.

„Тук хората са свикнали, че освен автомобилисти има и велосипедисти, а и с велосипед по улицата можеш много по-добре да се насладиш на красивите фасади, които иначе не забелязваме, когато ходим по тротоарите.“

При този отговор ние помечтахме да видим как изглежда мястото, което Марто е отредил на Бялата стрела. Той ни сподели, че неговия дом винаги е имало специално кътче за колелото. То било винаги чисто и подредено, а колелото – грижливо подпряно, без се опира в други предмети, без опасност да бъде надрано или съборено. Във Варна пък, неговото родно място, велосипедите били централни фигури в гаража. „Разположени са симетрично, на ръчно правени стойки по стените, висящи под ъгъл от 45 градуса и напомнят на музейни експонати, заслужили уважение.“

Всеки така грижлив собственик на велосипед би заслужил и нашето уважение, а сигурни сме, че и това на своето колело. В тази връзка оставихме най-вълнуващата част от нашия разговор с Марто за края – два въпроса, чиито отговори ще донесат усмивка и на вас.

Какво би казал на колелото си – като на приятел, който ще те чуе? – попитахме ние, а той отговори:

Благодаря за хубавите места и моменти, които сме споделили.

А на кого би подарил велосипед?

 На дете, защото това е най-хубавият и полезен подарък.

 А именно в търсене на ползата от карането споделихме с вас интересния разговор – защото полза има от всеки топъл спомен, от всеки вълнуващ миг на свобода, от всяко истинско приятелство. И всичко това може да се събере само в една дума – велосипед.

Вашият коментар