Osteria ai Piopi – увеселителен парк, задвижван само от човешка сила

Бихме озаглавили тази статия и като „Триумфът на механика“, защото Паркът на Бруно е точно това. Триумф на техническата мисъл у човек, който никога не си е служил с нея по този начин. Също така е и триумф на непорасналото дете, защото основателят на този уникален парк, Бруно Ферин, е един млад стар :)

Какво му е толкова впечатляващото на този парк? Това, че неговият собственик и основател Бруно Ферин го е изработил сам от нулата и че всички атракциони в него се задвижват от човешка сила. Първото е много впечатляващо за нас, като хора, които обичат да правят нещо с ръцете си. А второто е впечатляващото от техническа и от екологична гледна точка, а като се замислихме и от социална.

За да си изкарате пълноценно, задължително трябва да сте с приятели или роднини. Не просто ще споделите момента, но и ще го направите възможен един за друг. Защото на доста от атракционите ще е нужно някой да върти педали, или да върти самата люлка, или пък да ви тегли с количка по релси.

Това е Бруно :)
Това е Бруно :)

Началото на това уникално място се ражда през 1969 година. Тогава в горите на Тревизо Бруно Ферин решава, че под едно дърво ще сложи грил, купува няколко вида месо, гарнира с хубаво бяло и червено вино и решава да види дали ще дойде някой изобщо. Не само идва, но до края на деня изчерпва цялата храна, която си е наумил.

Своеобразната му будка се превръща в семеен ресторант, който върви чудесно, но за Бруно това не стига. Започва да мисли какво да направи, за да привлича повече хора. Тогава отива при местния ковач с молба да му направи люлка, но човекът е толкова зает, че просто го упътил откъде да си вземе сам инструментите и материалите и да си я направи сам. Ето така започва същинската магия.

bruno-2

В едно от многото интервюта с него, Бруно казва, че е бил вдъхновен от гората – „Клон от дърво пада, някое листо се носи, прелита птица или се търкулва камък. Тогава си казах, че може да използвам това движение. Ето така се родиха идеите ми.“

Той е скромен що се отнася до постиженията си – „Не се смятам за Леонардо да Винчи“. Всъщност, Бруно никога не е очаквал паркът да има голям успех. Е, грешал е.

Днес има 45 различни атракциони в парка, входът и използването им е безплатно. А всичко се издържа от ресторанта, който Бруно продължава да ръководи заедно със семейството си.

„Когато завърша някоя люлка и знам, че работи, понякога през нощта заставам пред нея и ѝ се наслаждавам. Това е моят живот, радостта ми и любовта ми.“

Макар и нескромно, разбираме го какво му е. Когато завършим някой по-сложен проект при велосипедите, ние също стоим и му се радваме. Какво да направиш, любов!

А ето и видео от парка:

Вашият коментар