На гости на Амстердам (част 2): Мими, “super iron girl” и велосипедите в Холандия и България

Продължаваме с втората част на разговора ни с Мими „На гости на Амстердам“. Ако не сте чели първата част, вижте я. А сега…

На гости на АмстердамРазкажи ни за условията за велосипедистите в Амстердам, за градоустройството и велоалеите, за парковете.

Холандия е изключително толерантна към своите велосипедисти. В топ 3 на най-толерантните страни е, редом с Дания и Швеция. Не само че велоалеите им са разкошни и са навсякъде, но има и различни велосъоръжения, паркове и паркинги за колела, специални светофари за колелета. Карането на велосипеди лежи в основата на транспортната инфраструктура тук и непрекъснато се случват нововъведения в тази посока. Холандия притежава около 29 000 км велосипедни алеи, а тук на човек се пада по повече от едно колело. В тази държава няма излишно място за автомобили – велосипедите са се превърнали в неразривна част от лицето й и навсякъде има стойки за тях. Майки с по 2-3 деца на колело са обичайна гледка тук например.

Какъв е типичният велосипедист в Холандия?

Тук всички караме. Не познавам хора тук, които да не притежават колелета. Всички мои ученици имат велосипеди и могат да карат още от много малки.

Вълнуват ни, разбира се, и холандските закони, свързани с карането на велосипед. Сподели ни малко и за тях.

Холандия е страна, която е известна с всеправието на велосипедистите. Всички, включително пешеходците, пазят хората на две колела. Те, тоест ние, винаги са (сме) с предимство тук. Не ни е необходимо да караме с каски, светлоотразителни жилетки и други подобни (доколкото знам, в закона за движение по пътищата в България това е задължително условие, уви). По принцип сме длъжни да караме със светлини отпед и отзад, иначе рискуваме 50 до 100 евро глоба. Всъщност правата са на наша страна, което е допълнителен стимул да караме и да не се страхуваме.
На гости на Амстердам. Една рисунка на Мими

Според теб, какво й липсва на България по отношение на условията за велосипедистите?

На България й липсва и ще й липсва много в това отношение. В България всичко се свежда до това кой каква кола си е купил или ще си купи. В родината карането на колело в градски условия най-често е придружено с едно напълно разбираемо за условията там чувство – страха. Струва ми се, че велоалеите в България не се изграждат, за да са в полза на колоездачите, а за да улесняват колите. А това е много, много тъжен факт. По мои лични наблюдения колоездачите в България маневрират между тротоара и шосето (нещо, за което могат реално да бъдат глобени), същевременно отнасят ругатните на изнервените български шофьори и се опитват да намерят мястото си, като непрекъснато се съобразяват да не нарушат нечия градска хармония. А за тях не се мисли. На България просто й липсва велокултура. А и няма как да ходиш на работа всеки ден, страхувайки се за живота си, нали така?

Асоциирай израза „карам колело“.

Карането на колело е тонус, настроение, отмора; цветя в кошницата ти, слушалки в ушите ти и вятър в косите ти; красиви гледки, тесни улички, свободен дух. Карането на колело е полза, която носиш на самия себе си, здраве и един прекрасен начин да оцветиш дните си.

Какво даде сила и воля на “super iron girl”, въпреки злощастния инцидент, да продължи да е неразделна и дори по-силно да заобича велосипеда си?

(Благодарим на Мими, че прие да разкаже за този тежък момент от живота си, при това показвайки ни двете страни на монетата – негативната и оптимистичната.)
На гости на Амстердам с МимиСлучи се на 21 ноември 2013г. Тъкмо тръгвах на работа с колелото. Беше много студено и навън бе тъмно. Както винаги съм със светлини на колелото и със слушалки в ушите. Помня, че освен зимна шапка бях и с качулката на якето, защото ми беше много студено. На един от светофарите спрях, за да се огледам. Беше чисто навсякъде, без коли и пр. Последно помня, че гледах в посока надясно. И когато обърнах погледа си напред, видях автобус, който почти завиваше пред мен. Опитах се да избегна сблъсъка и паднах. След което усетих, че последната гума на автобуса минава през крака ми. Изпитах огромна болка и си помислих, че с крака ми е свършено… Последва бърза помощ и ме изпратиха вкъщи, като ми казаха, че съм „super iron girl”, защото не виждали травма след подобен инцидент. Прибрах се с патерици и превръзка. След час ми се обадиха, за да ми кажат, че са сбъркали и всъщност виждали счупване. Върнах се и ми сложиха гипс, с който бях в продължение на 45 дни. Започнах да ходя на физиотерапия и картинката се подобряваше значително. С махането на гипса поисках да се кача на колелото. Моето беше смачкано, затова ми трябваше ново час по-скоро. Всички се питаха как искам пак да карам след това, което ми случи. Не мога да го обясня. Просто си исках живота на колело обратно. Очевидно карането на колело се е превърнало в своеобразна страст. Щастлива съм, че не позволих на страха да вземе връх след всичко това. Продължавам да карам както преди и когато ми се налага, се качавам в автобуса от същата линия без капка колебание. Освен това карането на колело подобри състоянието на крака ми. Каква ирония.
Красивите велосипеди и ХоландияВинаги съм внимателна на колелото си, но човек знае, че когато има нещо да се случва, то се случва. И то никога, ама никога не е случайно. Слава Богу, аз осъзнах какъв беше знакът зад моя инцидент, което ми даде онова отрезвяване, от което имах нужда.

Вярваш ли, че един ден повечето от хората ще карат велосипеди вместо автомобили и ще живеем в един свят с по-чист въздух, в който хората ще са по-здрави и енергични?

Вярвам, че показател за развитието на една страна е начинът, по който хората предпочитат да стигат до работните си места. Ако изборът им е в полза на публичния транспорт и велосипедите, то нещата се случват правилно.

Каква е твоята веломечта?

Аз вече 5 години живея в своята веломечта. ☺

Кое е най-красивото колело, което си виждала?

Много красиви колелета съм виждала тук. Но за мен по-ценни са самите гледки, до които стигат очите ми, в които по един или друг начин присъства по някое друго колело. Колело, заключено до някой канал в центъра при залез или в слънчев снежен ден — виж, това е чудно! Все бързам да снимам в такива моменти.

Опиши ни накратко как и къде си представяш да пътешестваш из България със своята Газела… И ако това е твоя мечта – какво връща мислите ти към родината?

В България обичам да карам колело там, където е родният ми дом. Напомня ми за летата от училищните години, за горите и баирите, които сме обхождали с велосипедите си аз и моите приятели. Незабравими години. Мислите ми към родината ги връща точно това щастливо минало, а щастливото минало винаги носи спокойствие и усещане за пълнота и смисъл на вече преживяното.

А в кошницата й винаги има цветя, „че и тя е чуден цвет“!

Мими, цветята и Холандия

One thought on “На гости на Амстердам (част 2): Мими, “super iron girl” и велосипедите в Холандия и България

  1. Pingback: На гости на Амстердам (част 1): Мими и нейната Газела – 1bike.bg – Велоработилница за уникални велосипеди.

Вашият коментар