Когато колелото откри своя рай в Бурано

Велосипед в БураноБеше ноември. От онези дни, в които слънцето е несериозно и докато го почувстваш и понечиш да му се зарадваш, то вече се е скрило зад каскада от бели облачета. В ранния следобед водният автобус ни остави на малкото пристанище и натоварено с пътници с шарено настроение, отплава към съседния остров. За шареното настроение ще разкажем после.

Бурано. По-малко и по-красиво, отколкото на снимките, островчето ни посрещна с дъга. За разлика от останалите дъги обаче тази беше слязла от небето и бе обагрила с наситени цветове всички къщи. Една с друга не си приличаха. На тази гледка не й бе нужно слънце, защото тя би примамила дори и най-лишения от авантюризъм турист. На нас обаче никак не ни липсваше решителност и минутки след слизането от автобуса се отклонихме от централната улица и поехме по тесните междусградни пространства.

Дрехи и чадъри в Бурано

По входните врати бяха окачени пъстри чадъри,  а пред тях разноцветни кошове за разделно събиране и простори с пране запаметяваха по-лиричната от всякога Италия в обектива на Фуджо (нашия верен спътник за широкоформатни спомени).

Точно се бяхме размечтали за разходка из малките улички на Бурано на велосипед и в едно малко площадче, оградено от четири „весели“ къщи, малко не ни достигна да си уловим мечтата. Но ви донесохме от там нейна снимка.

Синият велосипед в Бурано

Добре е, че мечтите са безплатни и че можем да ги споделяме и да ги превръщаме в обикновени преживявания. Ще приземим и тази мечта, признавайки ви, че вълнението ни от възможността да караме колело на острова беше голямо, докато не обиколихме всички улички и канали. Справихме се за по-малко от час, а ако не беше желанието да запечатаме на лента и най-малките красоти, щяхме да сме обиколили острова за четвъртина от времето. Толкова ни беше нужно и за да разберем, че карането на велосипед там е ако не невъзможно, то поне по-трудно от това човек да се разходи пеша или с лодка. Някои улички бяха по-тесни от метър, а водните канали пресичаха Бурано във всички посоки. Над тях, разбира се, изпъваха гръб малки дървени мостчета, които трудно биха могли да бъдат преминати на гуми.

Красивата снимка ще си остане красива, а мечтата да покараме синьото колело измежду пъстрите къщи на Бурано ще си остане мечта. Не толкова ценна обаче, колкото поуката, че не всяко на пръв поглед райско за велосипеда място е също толкова райско и за велосипедиста. Защото какво са мечтите, ако можем да им се радваме само на снимка и какво е усещането да завъртиш педалите в сърцето на Италия, ако имаш педали, но не и път, по който да поемете с двуколесния ти приятел.

Класически велосипед в Бурано

Засега сме паркирали нашия въображаем буранопед в една тясна уличка, с облегнато към дувара на червена къща кормило.

Завързахме го за вас с панделна от бяла дантела, за да имаме причина да ви разкажем още малко за вълшебството на острова. От дълбока древност основен поминък на жените на острова е била изработката на дантели, докато мъжете са изкарвали прехраната на семействата си с риболов. Затова и къщите са боядисани с различен и ярък цвят – за да ги виждат и разпознават отдалеч рибарите, прибиращи се у дома в мъгливите дни.

Ето че всяко причудливо нещо на острова си има история и свое място и значение. Макар да са почти невъзможни за използване, няколкото велосипеда, които видяхме в Бурано, превърнаха албума ни в едно по-приветливо, по-наше място. Благодарим на онези жители на острова, които са се досетили, че сред гостите им ще има такива като нас – с веломечти.

Красотата на Бурано е в цветовете

Пожелаваме ви да посетите Бурано, но последният съвет нека бъде от нас – не гледайте прогнозата за времето. И денят с най-несериозно слънце може да бъде прекрасен, ако знае, че отивате там, за да търсите красотата на острова. А велосипедът, подпрян на червената или на някоя друга къща, вероятно още ще е там и ще ви чака. Толкова мечтан, колкото го запамети и нашият Фуджо.

Отплавахме от острова с хармония от цветове в мислите си. Пожелахме си да се върнем отново, а дотогава да разказваме на приятели и веломечтатели за своите приключения.
Ще споделим и други. От друго място, с друго настроение на слънцето.
Дотогава ви желаем път без камъчета.

Ваши велоприятели,
Иван и Деница

Иван и Деница

One thought on “Когато колелото откри своя рай в Бурано

  1. Pingback: Ваканция в Рим: Велосипед вместо Веспа - 1bike.bg

Вашият коментар