Как опознахме Ротердам на колелета

Знаете ли, странно е. Малцина в този холандски град се придвижват на велосипеди с мисълта, че искат да усетят какво е чувството да караш по улици, които ти осигуряват удобство, бързина и безопасност. За местните колелото е просто средство за лесно и безплатно придвижване, а туристите сякаш продължават да предпочитат пешеходните маршрути.

Но да отидеш в Холандия и да не изпиташ „свобода на две гуми“ е като да влезеш в магазин за бонбони и да излезеш само със снимка на бонбоните, споделена в Instagram.

В Холандия сред велосипедите

Удобството не означава безопасност

Когато обаче в един момент се озовеш на седалката на градския велосипед и се впуснеш в потока от бързо движещи се велосипеди, вниманието ти е приковано в светофарите за велосипеди и в старанието да осигуриш безопасност за себе си и за останалите ездачи на две гуми. Градоустройството може и да дава предимства на велосипедистите, но със сигурност не ги предпазва от инциденти. Ето защо не съветваме никого да бъде толкова смел, колкото са нидерландците, които рядко могат да бъдат забелязани да носят каска. Всъщност, за наше учудване, не забелязахме нито един жител на Ротердам, който да използва такава. За сметка на това пък и двете нарушения, които направихме, спирайки погрешно на велокръстовища, бяха приети с усмивка от ездачите, чието бързо преминаване бяхме възпрепятствали.

На кръстовищата без каски

Велосипедите без късмет

Ако за красотата на големите канални градове се грижат хилядите заключени по мостовете велосипед, то кой се грижи за велосипедите, имали нещастието да бъдат изоставени или с откраднати части? Те очевидно дълго време продължават да стоят край парапетите, да събират ръжда и да привличат любители на фотографията. Да, определено тези колелета допринасят за атмосферата на града, но в цялото усещане за безвремие и романтика се промъква чувство на съжаление и тъга. Почувствахме го, защото в работилницата често идват велосипеди дълголетници. Те са специални за своите собственици и колкото и невъзможно или трудно да изглежда възстановяването им, нашата лична причина да ги приемаме е, че искаме да съхраним красотата им. А не само за да покажем, че сме способни.

Заключените навсякъде велосипеди

С велосипед под вода

Когато минавахме през него с велосипедите, не знаехме, че това е най-старият подводен тунел в Холандия. Нарича се „Maastunnel Rotterdam“ и свързва двата бряга на река „Nieuwe Maas“. Завършен е през 1942 година и за построяването му са използвани сглобяеми тръби – техника, използвана за първи път в Европа. Тунелът за велосипеди е преграден, дълъг е близо 590 метра и се намира на 20 метра под повърхността на реката. До тази дълбочина слязохме с ескалатори, които не са специално разработени за велосипедисти. Оказа се доста трудно, понеже за да се задържи неподвижно велосипедът на стълбите, е необходимо да се стиснат здраво спирачките и кормилото да се завърти максимално настрани. Това изисква здрав захват и при липсата на опит би могло да се случи инцидент. Затова ви съветваме да сте внимателни, особено при слизането.

Алекс с Гошко надолу към тунела

За сметка на трудното влизане и излизане от тунела придвижването в него беше истински зареждащо. Възможността да се движиш с по-висока скорост, поради липсата на трафик, пътни знаци и неравности, и тишината в тунела те карат да забравиш за всички обстоятелства на придвижването, които иначе отнемат част от удоволствието. Докато си под водата, не ти се налага да мислиш за нищо… и това прави карането толкова приятно и различно. Изживейте го, струва си.

В началото на тунела

Ей сега се връщам

Кратките почивки, в които решихме да оставим велосипедите си заключени някъде и да разгледаме интересно място или да хапнем набързо нещо енергично, бяха най-хубавите отрязъци от време, които прекарахме „долу от педалите“. Моментът, в който слизаш от колелото, слагаш му веригата, насочваш се нанякъде и се обръщаш назад, ни накара да се замислим как от обикновени туристи се бяхме превърнали в една малка, но значима част от механизма, който задвижваше този „град на велосипедите“.

Прегърнатите ни велосипеди

Спряхме пред църквата Sint-Laurenskers, имахме късмет в този ден времето да бъде хубаво. С малко притъмнено небе, като след дъжд, но пък топло и без вятър. Сложихме велосипедите прегърнати и ги заключихме на малкото площадче пред църквата. Разгледахме за двадесетина минути и бързо се насочихме към мястото, за което бяхме чели, че предлага най-вкусните в Ротердам и типични за холандската кухня Poffertjes – малки палачинки, поляти с масло и поръсени с пудра захар. Бяха страхотни! Но ще признаем, че самата атмосфера и обслужването в малката сладкарничка добавиха много сладост в това преживяване и си спечелиха препоръката ни.

Вкусваме от малките холандски палачинки

Българският Гошко и ротердамката Кичи

Сигурно вече сте се усмихнали, четейки имената на велосипедите. Кичи (съкратено от Кичка) е градски дамски велосипед, а Гошко е шосейка, която в 1bike създадохме с обич за един скъп за нас човек – Алекс. Скоро ще ви разкажем и за този проект.

Алекс с Гошко в Ротердам

Е, Гошко вече е при нея и е гражданин на Ротердам, но името му си остана българско. Кичи пък е старото колело на Алекс, което някак по навик и уж на майтап също кръстихме. Но пък й отива :)

Така оставихме в „царството на велосипеди“ нещо от себе си, от 1bike и от България. Това, което взехме обаче, ще ни носи радост дълго време. Защото да пътуваме по света и да сме заобиколени от велосипеди са две мечти, които ако все още не сте, ви пожелаваме да сбъднете!

А дотогава, или поне до следващия ни разказ – ви желаем път без камъчета.

Ваши велоприятели,
Иван и Деница

Иван и Дени в Ротердам

Вашият коментар