Благодаря!

Тръгнахме си от Дряново изморени, доволни и амбицирани. Без претенцията, че сме направили нещо велико. Напротив, за нас това е първата, малка крачка към нещо голямо.

Финалът на кампанията ни „Колело за смет, за дете велосипед“ беше от онези събития, преди които тръпнеш от удоволствие, а когато свършат, в теб се смесват чувство на задоволство и тъга. Не можем да си изкривим душата, особено аз, че беше страхотно удоволствие да дарим 66 велосипеда, 3 тротинетки и 1 комплект ролери с каска и наколенки.

Но нека ви разкажа за последните два дни в детайли. Струва си да знаете.

Тръгнахме рано в неделя от София. Бяхме аз (Александър), Иван, Дени (от Българска история) и Мири (нашият видеооператор). Колата ни беше пълна с последните дарения, инструменти и дрехи за една нощувка.

В 10:00 часа бяхме в Дряново пред работилницата ни, където ни очакваха доброволците от МОГА. Първо трябваше да пренесем велосипедите от склада, където ги държахме, до самата ни работилница, за да можем да ги измием. След това започнахме отстраняване на последни дефекти – смяна на гуми, лепене, смяна на гумички, регулиране на скорости и спирачки…

DSC_0061

Докато Иван, Нено (МОГА) и аз ремонтирахме, Мири снимаше последните дарения (за да можем да ги качим в сайта), а Ани, Мими, Дени, Ваня, Дени 2, Георги, Мариета и Ники миеха всички готови колелета.

Ние с Иван осигурихме всички инструменти (и малко умения), а от Drag ни пратиха части. Георги пък донесе маркуч, с който да можем по-бързо да мием, и купи почистващи препарати. Една дряновска фирма пък ни осигури безплатно микробус, с който да превозим всички велосипеди до двора на СОУ „Максим Райкович“, където пък ни приеха веднага, щом помолихме за място.

Така дойде 1 юни, Денят! :)

Събитието бе обявено за 18:00 часа, но в 17:00 бяха дошли първите децата, които по думите на техните родители или настойници са били тотално неудържими в желанието си по-бързо да получат колелото си.

В 18:00 часа ние не бяхме готови с организацията на раздаването, а в двора на училището имаше към 200 деца и родители. Благодарение на Георги 2 имахме безплатно озвучаване и Coldplay внасяха успокоение в моментите на напрежение.

DSC_0157

Към 18:40 започна раздаването. Бяхме уморени, бяхме на тръни да не сбъркаме нещо. Защото не познаваме децата и всичко вървеше с номера. Една грешка и можеше някое дете да не може изобщо да кара колелото, което получи (всички бяха съобразени спрямо ръста им благодарение на социалните служби в Дряново).

Между другото, тук искам да вметна, че ако всички държавни служители си приемаха работата толкова присърце, колкото Дени от местната структура на социалните служби, страната ни щеше да е административен рай, а не ад. Кажете ми колко пъти „чиновник“ е идвал с вас да чисти, търка и мие велосипеди? Помага ви да осигурите медицинско лице, да разпределите велосипедите и стои до вас неотлъчно във всеки един момент, за да ви помогне, ако сбъркате. Дени го направи, за което аз лично съм ѝ безкрайно благодарен. Защото когато сбърках два велосипеда, тя беше човекът, който мигновено оправи нещата.

2

Връщам се на празника. Освен колелетата раздадохме още рисувателни книги „Владетелите на България“, дело на Българска история. Раздавахме и по два броя Списание 8, дарение от редакцията. Раздавахме и бонбони, дарение от Сайко. А Пенчо Чуков, професионален фотограф, дойде и засне цялото събитие абсолютно безплатно.

Раздавахме усмивки и получавахме такива. Получавахме и сълзи на родители, разплакани от радост и умиление. Реакциите на хората бяха толкова лични и непринудени, че първо не е редно да описвам в детайли, а дори и да опитам, вероятно думите ми няма да са точни.

Защо влизам в тези детайли? Защото всички те, освен факти, са и символ на добротата, която носим в себе си. На човешкото у нас. На общото желание да живеем на едно по-хубаво място. И именно затова, когато ме попитат „Трудно ли се организира такава кампания?“, отговарям „Изморително е, но не е трудно. Има толкова много добри хора, които помагат.“.

В основата си тази кампания стартира от 1bike. Oт Иван и мен. Но тя никога, никога нямаше да се случи, ако…

не бяха стотиците дарители от цяла България;

не беше Йоана от Drag, която нямаше нужда от убеждаване и веднага се съгласи да си партнираме;

не бяха доброволците от МОГА Дряново, които организираха нещата локално и не пестиха усилия и средства да ни помагат;

не бяха ИКИС СЛ да ни спасят с микробус в пика на даренията;

не беше Емил от Сингапур, да дари 13 каски;

не беше Никола да ни помага с логистиката на велосипдите в нашата работилница и транспорта им до Дряново;

не беше Пенчо Чуков да ни осигури безплатно фотозаснемане на събитието, с което ще можем да ви отчетем всяко дарено колело;

не беше фирма „Ди Трейд“, която ни осигури микробус за транспорта вътре в града;

не бяха Аон България, които поеха част от велосипедите към Дряново;

не бяха Speedy, които също безплатно извозиха велосипеди към Дряново;

не бяха социалните служби в Дряново;

не беше чудесното ръководство на СОУ „Максим Райкович“, което ни осигури всичко нужно за техническото провеждане на раздаването;

не беше Сайко с бонбоните;

не беше Георги с озвучението;

не бяха Българска история с оцветителните книжки;

не беше Мири да снима всичко и да монтира видео, което скоро ще ви покажем;

не бяха Списание 8, които ни дадоха 150 броя безплатно;

не бяха нашите приятели и роднини, които ни подкрепяха във всеки един момент!

От нас – огромно Благодаря!

3

За финал на родителите и настойниците пожелавам да са грижовни и да насърчават доброто в и около децата си. А на децата им пожелавам много спукани гуми, много изтъркани гумички на спирачките, много износени седалки и безчет километри свобода!

Оставям ви с още снимки и следната мисъл: Ако за два месеца няколко души и една работилница направихме това… какво ли ще се получи, ако се включат стотици души и десетки работилници от цяла България?

Вашият коментар