Димо Заимов – с колело от Габрово до Лондон преди 105 години

Знаете ли кой е първият българин отишъл от Габрово до Лондон с колело? И можете ли да повярвате, че това се е случило преди цели 105 години? Той се казва Димо Заимов, а неговата история ни бе изпратена от Пенка Пехливанова, на която сме много благодарни.

Димо Д. Заимов е роден на 2 септември 1873 г. в гр. Габрово. През  осемдесет и една годишния си жизнен път се занимава с учителска и просветителска дейност, както и с колоездене. Като начален учител започва да практикува още през 1893 г. в гр. Тетевен, следват редица градове и села в България – от родния му град и Търновско до с. Ново село (Видинско) и най-вече в София, където работи около седемнадесет години(1908-1925). В столицата прекарва по-голямата част от живота си като учител и главен учител (ще рече директор) на основно училище „Тодор Минков“, основано през 1906 г.

1616705_775894342425237_1642668075_n
Димо Д. Заимов

Според семейната памет и някои документи от домашния архив Димо Заимов и неговият брат Петър са били активисти в просветното и читалищно дело у нас. Димо се е занимавал известно време и с рекламна дейност в София. Той е един от основателите на „Просветния учителски съюз“ (1895 г.), почетен член на читалището в Етрополе и на рекламните агенции. Освен това е дългогодишен деятел на „Учителска застрахователна каса“, оставил завещания на читалищата в Габрово, Тетевен и Етрополе, на хор „Родна песен“ и училище „Тодор Минков“ в София. Наред с тези организации, които в България водят началото си от края на 19 в. и началото на 20 в. и на които посвещава основна част от живота си, не малко време учителят отделя за спорта и по-конкретно за колоезденето. Казват, че физически бил много здрав и як, само с велосипед се придвижвал и дори трябвало с него да го погребат…

По инициатива на чужденци и заможни софийски граждани през 1898 г. се учредява Софийски колоездачен клуб. Целите на формацията, ръководена от управителен съвет, е да развива спортна дейност и използването на велосипеда да не става само за военни цели. Игрите и колоездачните олимпиади имат приоритетно значение. Печатниятй орган е „Български колоездач“. По софийския образец се създават дружества в Пловдив, Русе, Пазарджик, Разград, Габрово и др. От всички градове на страната в Русе има най-много колоездачи от чужбина – факт, който сам по себе си говори за пътя на проникването на модернизацията „по Дунава“ и в частност на велосипеда.

Първият конгрес на „Български колоездачен съюз“ се състои през 1903 г. Негов председател тогава е полковник Вазов, който призовава членовете да проявяват толерантност към чужденците, щото спортната дейност трябва да привлича „всевъзможни елементи“, а българите да работят със сърце и душа и да държат челно място в ръководството. През периода 1907 – 1909 г. Димо Заимов представя габровското дружество, което наброява десетина души. Разбира се, този конгресни сбирки не минават без спорове и изказвания на различни становища. Измежду обсъжданите въпроси са не само тези за членския внос и други финанси, но и проекти за построяване на колодруми в провинциалните градове, организация на излети в страната, до Солун и Цариград. Около петнадесетина години по-късно, по време на 24 конгрес на съюза в Разград (1936 г.) околийският управител Кирчев ще заяви пред делегатите: „Голяма е моралната сила, която притежава българският народ и която употреби в награждането на своята държава… В историята на всеки народ има велики личности, обаче винаги и навсякъде най-много се тачат тия, които са работили за издигане на националното съзнание и постигане на политическа независимост на своя народ.“

В годината предхождаща Независимосттана България Димо Заимов предприема дълго пътуване до Лондон с цел участие в балканското изложение (1907). За неговите спътници не разполагам със сведения. Известно е, че за 51 дена е изминато разстоянието от Габрово до Лондон. Основният транспорт за придвижване е само и единствено велосипедът! Пътят минава през Букурещ – Будапеща – Виена – Франкфурт – Брюксел – Париж –Лондон и обратно през Женева, Милано, Венеция, Загреб, Белград, София до Габрово. Изминатите километри са 7891. Впечатляваща цифра и още по-впечатляваща е емоцията и мотивацията на българина да се отправи до другия край на Европа, за да посети балканското изложение. Модернизацията на България е вече започнала, а използването на велосипеда е един от знаците за нейния напредък.

Димо Заимов не оставя дневник от пътуването си до Лондон, нито от следващото – осъществено до Киев, Москва и Санкт-Петербург през месец юни 1912 г. Може би типично по габровски води дребни сметки по време на пътуванията си и изпраща редовно пощенски картички до своите близки в България. От тях научваме как европейската поща и тази до Русия и обратно са вървели не по-бавно от днешния 21 век! Липсата на формалности и бюрократични ограничения също прави впечатление от текста и клеймото върху тях.

maptrip
За да си представите цялото пътуване по-лесно :)

Но да се върнем на пътуването до Лондон, което е оставило трайна следа не само в семейната памет. Ако велосипедът е лукс за българина в началото на 20 век, то фотоапаратът е току-речи на същото ниво по употреба. И тъй нагледното свидетелство за изминатия „европейски“ път остават споменатите пощенски картички, които Димо Заимов купува навсякъде. Напоследък се оказа, че тези в семейния архив са малък брой в сравнение с дарението, което е направил не на читалище, а лично на княз Фердинанд. В Царския архив, днес в Централния държавен архив се съхранява албум с кожени корици, надписан със златни букви, съдържащ 284 картички и снимки:

„Спомен за Н.Ц. В. Фердинанд I, княз Български, от колоездача Димо Заимов по случай отиването му на колело за Балканското изложение в Лондон и завръщането му, 1907 г.“

Тук са не само изгледи от градове, фонтани и паметници, селяни и граждани в тяхното ежедневие, но и образите на тогавашните балкански суверени начело с Фердинанд. Гербовете и знамената на Австрия, Германия, Турция допълват серията от картички, където индивидуалният образ на българския монарх превъзхожда по численост всички останали.

Велосипедът, пътят през Европа и дарението като че ли взаимно се обвързват в едно цяло, за да формират „свой“ механизъм, този на габровеца и патриота. Така е било преди 105 години…

                                                                                                                      Автор:       Проф. дин Рая Заимова

Вашият коментар